Подарък от приятел

Получих невероятен подарък от голямата българска художничка Поля Радева.

Талантът и докосва сърцето ми. 

Благодаря ти, Поли!

 

 

Маргало
Маргало

На прага на Новата Година

Изпращам тази година с благодарност.

Щастлива съм и благодарна, че съм жена.

С моето женско сърце обичах.

Обичах близките си, децата си, приятелите си, познати и непознати хора, които по един или друг начин ме докосваха.

С моите женски ръце галих, стисках – пусках, милвах – удрях, перях, готвих, плетох – разплитах, рисувах, подреждах – разхвърлях, чистих, давах топлина – вземах, прегръщах – отблъсквах, браних, създавах – рушах, поливах цветя, закачах пердета, хвърлях боклук и редих домове.

Попивах сълзи, давах надежда, закопчавах якета и разкопчавах заключени сърца.

Благодаря на женската си същност и си пожелавам да имам шанса да правя всичко това и през новата година.

Бъдете честити, жени.

Бъдете благословени, мъже.

Не се страхувайте да се отпуснете в женските ръце. 

В тях е смисълът на живота.

Те го отглеждат и те ще Ви изпратят в последния Ви път.

Да бъде!

#Маргало

#StefiStefanovaMargalo

 

 

Happy woman at Christmas holding burning sparkler

Искаш ли ябълка?

 

 

Има хора и хора. Любови и любови. Семейства и семейства. Затова никой съвет или мъдрост не работи при всички хора. Понеже са празници, добро се прокламира навсякъде. Всеки текст прелива от формули за добро, които от своя страна ще ни донесат добро и светът ще стане едно по-добро място. За съжаление обаче в живота често не се получава така. Дори още по-често сме свидетели на факта как доброто усилва в някои хора омразата, непочтеността и гнева. Този текст няма да бъде приет добре от тези от Вас, които са родени и отгледани в спокойни, интелигентни и осъзнати семейства. Семейства, в които мъжете са добри, а жените – нежни и раздаващи топлина. Завиждам на такива семейства и често си поплаквам скришно. Не, че моето не го обичам, напротив, бих дала всичко за да са добре и не случайно имам сред познатите си такива, които ми се подиграват, че съм била „Стефка – линейката“. Иска ми се да Ви кажа, че хората сме в основата си добри, че доброто в крайна сметка ще възтържествува, но няма да Ви го кажа. Не го вярвам. Просто съм потопена в по-лошата му половина, и знам колко е лоша тя и как убива и съсипва животи. На Вас – добрите и спокойните ще се извиня, но ще извиня и Вас, понеже Вие пък не знаете, че има много лошо в хората. Лошо, не като недостиг на любов, напротив – всичко им е дадено, като на Вас, но там борбата да смачкаш другия е на живот и смърт. Борбата да си по-силния е равна на „смисъл“. Има семейства, в които е вечна война за позиция. А още по-страшното е, че „позиция“, означава „няма да дам евала, аз съм по-знаещия, по-силния“. Там не се дава позиция нито на родителя, нито на съпругата, нито на децата, нито на… Я някой е вдигнал глава, и се отсича с дума – с действие, с крясък, с поучаване. Няма да пиша и за семействата. Прекалено силно обичам близките си, за да им оставя утайка, която да им горчи. Макар, че аз не съм от мълчаливите. Вярно е, че ако човек не е пораснал за нещо, той няма да го разбере, независимо на каква възраст е. Колкото и да му обясняваш, все тая, а и в такива обстоятелства „обясненията“ се случват на едно грозно ниво, защото се опитваш да слезеш на езика на другия, от там – ставаш нервен, лош и накрая виновен. Та, за доброто… Купуваш ябълка на човек, на който му се е преяла ябълка, подаваш му я с цялата си любов, сърцето ти тупти от радост, че ще заситиш глада му за ябълка. Подаваш му я с трепет. Какво се случва. Случват се две неща. Първото е: „Ооо, колко прекрасна ябълка, как ми се е дояла, толкова мило.“ Човекът си хапва усмихнато и очите му искрят от топлина, че е обгрижен. Втотото: „Хм, каква е тая ябълка, аз точно такива не ям, аз обичам червени, бенбени, оранжеви! Не съм те молил за ябълка. И как ужасно мирише, кой знае с какви неща са я торили, химия. Тия с дебелите люспи не ги ям аз. Аз ако имам пари ще си купя. Ти имаш и харчиш безразборно. Кой като тебе, разполагаш.“ И ябълката се търкулва на земята. Кратък текст, може би глупав, може би безсрамно нагъл за Коледа и Нова Година, но вярвате ли ми, че ми се повръща от бонбонено – подсладени текстове, прикриващи лай**. И не мога да мълча. Не, че ако поискам не мога, но не искам и няма да избягам. Искам да Ви зашлевя шамар с цялата си любов, за да се обърнете към себе си и да разсъдите за кое сте гладни. За ябълка? Или за грижата на другия, завоалирана зад ябълка…

 

 

Маргало

ЧЕСТИТА КОЛЕДА



Подаръкът ми за Вас е скрит в иконата на фейсбук.

ПОЖЕЛАВАМ ВИ СПОДЕЛЕНОСТ!




Ако


 

Кому е нужна свобода,
ако не може да дарява –
усмивка, топлина, сълза,
огнище, милост – късче залък.
Кому е нужно да лети,
ако небето му е празно,
и няма с кой да сподели
това, което му е важно.
Кому е нужна сутринта,
заспивайки самотен вечер,
сред суетата на света,
богат – на беднота обречен.
Едната смърт ненужна сякаш,
ни ражда всъщност за любов.
Най-простите неща са даром,
а са преляли от живот.

 

 

 



Все някой ден


 

Все някой ден ще свърши всичко

със смъртен акт, ковчег и плач.

Ще си отидеш кротко, тихо,

а може да те изпреваря аз.

И слава Богу,както каза

навремето един поет:

„Добре де – нищо ново,

и жив съм те целувала студен„

Та ето шанс, да пиеш с повод!

О, слава Богу, без вина,

и този път аз нямам довод

да ти натяквам за това.

Все някой ден ще свърши всичко,

лирически за пред света,

ще сме във траур като всички,

и ще купуваме цветя.

И тъй нататък, тъй нататък.

Сега? Сега е жалък, смешен миг,

във който всеки за разплата,

разпъва другият смешник.