Реплика и дуплика

1472031_3722004544929_113637933_n

„Абсурдни времена“

Бъди досадна. Нагла като студ.
Изисквай повече, това не стига.
За да ме имаш, трябва да съм луд.
От обич даже да ми се повдига.

Измъчвай ме с горчиви имена.
Наричай ме глупак, животно, демон…
Живеем във абсурдни времена.
Прегръщай ме. Все още е студено.

Бъди нахална. Всеки твой протест
и всеки упрек твой е път към мене…
Да си взискателна е просто жест –
аз трябва да съм твой. И на колене.

                                Добромир Банев    

 

Досадна съм. И нагла – като студ.
За мене любовта не е причина –
да те прегръщам. Мой ли си – Си луд.
Ако те имам, казвам – ще те срина.

Обичам ли – отричам със протест.
На колене да лазиш и да молиш.
По дяволите мъжката ти чест.
Пред мене – долу. Падаш – и не спориш.

Абсурдна съм за всичките мъже.
Повдига ми се от ръцете им смирени.
Целуваш ли до кръв – сега и днес,
за мене си единствен – и последен.

                                  Маргало

1474602_3655686407017_735371551_n

                                 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

24  +    =  31