„Абсурдни времена“
Бъди досадна. Нагла като студ.
Изисквай повече, това не стига.
За да ме имаш, трябва да съм луд.
От обич даже да ми се повдига.
Измъчвай ме с горчиви имена.
Наричай ме глупак, животно, демон…
Живеем във абсурдни времена.
Прегръщай ме. Все още е студено.
Бъди нахална. Всеки твой протест
и всеки упрек твой е път към мене…
Да си взискателна е просто жест –
аз трябва да съм твой. И на колене.
Добромир Банев
Досадна съм. И нагла – като студ.
За мене любовта не е причина –
да те прегръщам. Мой ли си – Си луд.
Ако те имам, казвам – ще те срина.
Обичам ли – отричам със протест.
На колене да лазиш и да молиш.
По дяволите мъжката ти чест.
Пред мене – долу. Падаш – и не спориш.
Абсурдна съм за всичките мъже.
Повдига ми се от ръцете им смирени.
Целуваш ли до кръв – сега и днес,
за мене си единствен – и последен.
Маргало
