Аритмия

 

Най-скъсаната сутрин се изля,
навръх осиротялата ми нива.
Една надежда в джоба ми жужа,
а после се присви и си замина.

Не и́ погалих нежната душа,
с очакване да оплоди земята.
Усетих я с посърнали крила,
оставих я да литне над нещата.

Светът разцепи погледа ми глух
и гневно го натъпка във чували.
Кръвта от него текна, като студ.
Замря небето – Господ ме забрави.

По мен полепна нещо, като звук,
от дъното на някаква илюзия.
Дали не беше смешен – жалък пулс,
към съдова аритмия в прелюдия.

Най-скъсаната сутрин се изля
отгоре ми, като стихия.
Сега е сляпо, тъмно и с тъга,
подсичам всяка рима.
И я трия!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  25  =  28