Аз те зная и вярвам във теб,
моя нежна и светла Любов.
Океанът самотно безбрежен,
твоя шепот през времето носи.
Във еони животи за мен
те преражда в ядрото Земята си,
твойте топли – смирени очи,
ме застигат в смехът на децата ми.
Всяка капка Любов от мига,
в който тук съм дошла преродена
ми напомня за теб и дома
и се сливам с онази Вселена.
Всеки ден те откривам в света
ти ухаеш на люляк и нощи,
яздиш дните ми – дишам с дъха,
с който жадно поглъщаш ме още.
Свит в юмрука на мойто момче
със гърди срещу вятърни мелници
от жена ме превърна в дете
с него браните моите делници.
Аз те знам – ти си истински, с мен
и подписваш деня ми с усмивка,
всеки стих е написан за теб,
почети ме, а аз ще притихна.
