Винаги там

Аз винаги съм там – където Ти,
в една Любов притихваш всяка вечер.
Потапяш се във нея – като в стих,
а той до рими в тебе е обречен.
Във думите му – болката ти с вик,
разкъсва всеки ред и го съблича,
отдава ти се сляпо – стих във миг,
във който миг – единствен Теб обича.
И после те разказва – ред по ред,
и строфа подир строфа те белязва,
Любов във стих – и стих в куплет,
се любят под небето,  като в карма.
Ти тази нощ не си заспивал – знам!
И вятърът го знае – и Луната.
Стихът се сгуши в топлата ми длан,
присви се,  като точка – и заплака.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

7  +  2  =