Бъди, Приятелю!

 

„Разбирал ли си колко си излишен, 
по-жалък от напразно сторен грях, 
по-скучен
от това четиристишие? 
             А аз разбрах.“

Миряна Башева

 

Милиарди хорица жужат,
и пак е ден, в града е шумно.
С охлузена до смърт душа,
понасяш кръста си бездумно.

И няма лек и няма дом,
сред светофари и аптеки.
Самотни входове мълчат,
а тъмнината е навеки.

От чакането ставаш мъж,
с багажа стегнат за „оттатък“.
Цигара палиш, стене дъжд,
и някак плахо псуваш мрака.

Сред уличната сива прах,
пó-стъпкан от градински червей,
умираш бавно. Ами аз?
Помисли ли за мен, неверникът?

Живял ли си като перо,
зачеркнато дори от вятъра,
пó-черно от кошмарно зло…
Е, аз живях! Бъди, Приятелю!

11703127_704498616323080_1608034042312022556_n

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  42  =  47