Една нощ – като много други
се разхожда по покрива и не спи.
Проследявам я тайно… Тишината без думи –
пали мрака в небето с’ звезди.
Аз се правя на много разсеяна
и във нея изобщо не гледам,
тя ми действа така притегателно.
“ – Скрий ме в себе си, нощ! “ – и прошепвам.
Като спомен – за нещо красиво,
като бъдеще, светлина.
“ – Да съм с теб… Тук е адски лежерно –
отнеси ме далеч – у Дома… „
Този свят ми е страшен понякога,
имам нужда да не боли –
имам нужда да не пораствам,
а не можело… или?!
Всъщност толкова малко ми трябва –
две ръце – с брегове между тях,
да преливам във Него – безгласна,
а нощта – да танцува над нас.
Безсънно
Маргало
Share
