И стана ден.
И сините морета
родиха свойте чакани вълни.
Пчелите оплодиха всяко цвете,
над сушата започна да вали.
Небетата разпериха крилете си,
за нежни – тихи ласки свиха брод.
Очите се изпълниха с проглеждане,
запърхаха сърцата за живот.
И стана ден.
И стана нощ след него,
но уплах не дойде във този свят.
Защото Тя бе влюбена във Него…
и всяка жива твар призна: „Разбрах!“
