Блаженство е, че вече съм спокойна.
Заспивам с чаша чай и бели делници.
Не ме събуждат закъснели спомени
и виното ми никой не напива.
Чаршафът е опънат – под конец,
тъгата е завързана с каишка.
Не бързам, не очаквам, не сънувам.
Преглъщам всеки ден на малки глътки.
Не търся главния герой във стари вестници.
Не пиша дневници. Наричам се: „щастлива“
Минутите отмервам с капкомер,
стерилно ги почиствам от илюзии.
Единствено сърцето ми за теб
отрича всичко и ме шантажира.
