Бягство

Очите ти – дращещи нокти
върху ламаринените ми нервни окончания.
В такива мигове мечтая нощем
да се кача на лодката хартиена,
която сгънах над онази кална локва,
превила с мишци всички тъжни разстояния.
И да избягам…
без погледът ти, без ръцете ти,
без болката промъкваща се в мене.
Сълзата ми слепец с бастуна си отчаяна,
пощада търси – ров последен,
да се катурне и да угасне завинаги във този цирк съдбовен.
Необузданите ми бесове препускат в тръст подгонени от тебе.

Маргало

941040_581640341869680_1657076977_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  28  =  37