Черно и бяло

 

Със тебе съм толкова бяла и чиста,
денят се засрамва засенчен – смутен,
в ръцете ти капка разкош съм – единствена,
разлистена пролет – очакван нов ден.

Със него съм дяволски лоша и тъмна.
Посрещам го в черно, целувам със бяс.
Със него съм огън бушуващ и въглен,
изгарящ по пътя си всичко до дъно – от раз.

Със тебе съм нежна, спокойна и мила.
Целуваш ме влюбен, докосвам с финес.
Със него съм хищник жесток, с хъс безумна
за плячка, във хватка с живота на всичко готов.

Със тебе съм обич – със него съм страст.
При теб съм щастлива – при него съм Аз.
В ръцете ти плача – в ръцете му с вик,
приклещвам живота за шията – и става по-жив.

Заспивам до тебе – обична и топла.
Безмълвна и твоя – без грим, но лъжи
между нас безпардонно в леглото са стихнали
и нечия сянка прокрадва се между двете стени.

10373615_293670790839909_4852490570733512137_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  18  =  23