Обича ми се до втръсване –
захаросано.
Това може ли да ми се случи
или фантазирам твърде прахосано?
И докога ще се губя
из междуредия, между тонове?
В полусекундност може ли да ми се случи,
едно полудяло от тръпка полугодие?
И любовта да е в повече,
в повечност ми е страхотно,
малко обичност не ми е нужна,
искам четворност, петторност.
Минорното не ми отива
/а и не е модерно/,
пролетност ми е нашуптяла –
втасва в гръдта ми вълшебно.
Необичането не ми е по мярка!
Обича ми се до сладко!
Да ожадявам и пак да се тъпча,
да пия вода и обратно.
