Добро утро, Свят!
Ето ме – тръгвам към тебе!
Ще те любя до последния дъх,
в твоята пазва ще подвия колене.
На вратата ми чука денят,
притеснен – по хлапашки и чехли,
сънен идващ от морския бряг,
много хубав и луд по момчешки.
Ще те любя до дъно, мой свят!
Всички дни аз на теб ще наричам,
светлината ще вържа в компас,
нека тръгнем в посока “ Обичам! „.
Днес прелива от обич деня
и във синьо е жадно небето,
полудяла реката и тя,
днес е влюбено даже момчето.
Свят любим, аз съм тук и искра –
ще даря със любов – на прибоя
и със първата златна зора
ще ти кажа: – Здравей, аз съм твоя!
