Светът за мен е в тези две ръце
и в този кът от двама ни създаден,
не в някой сив и мрачен до колене свят.
Най-истинска се раждам тук без заем.
Не ме дължи на никой. Само Той
и нежните му пръсти ме живеят.
Тук няма дни на болка. Тук е „Мой“,
„виновна“ съм единствено, че грея.
Вървя напред и всичко е Любов.
Обичане е. Колкото – такова.
Светът в ръцете му е сила за живот,
а мъжките му длани пеят: „Моя!“.
