Дядо Коледа, мина обяд,
всички в къщи сме много щастливи,
още снощи се питахме как
ще пристигнеш, и дали ще те видим.
Аз те моля, когато заспя,
а пък ти влезеш тихо в комина,
да не тръгваш преди във нощта,
да ти кажа за тази година.
Тя за мен беше мерена реч,
много стихове с нея облякох
плаках, смях се, творих ред по ред,
всяка сутрин измислях си лято.
Всеки ден победила страха,
аз рисувах усмивки широки,
за ръката с приятели пях,
под дъгата мечтах и се молих.
Дядо Коледа, имам молба:
под големия свят, и до Бога –
прегърни всяка светла душа!
Аз ще бъда в сърцето ти огъня!
