Една жена – родена да обича
се връща в твоя свят съвсем сама,
за всичките врати открила ключа,
но за една – изобщо не могла.
Тя купища вселени е преминала –
през девет планини – на край света.
Една жена – с душа в ръце е питала
сълзите си – възкръсвала с дъжда,
дъгата във очите я орисала
при тебе да се прибере съвсем сама,
вратите и ключетата опитала,
но ни един не станал за дома.
Тогава уморена и изгубена
в съня и се явила Любовта.
– Една жена си! – казала – Обичана!
Носи му щастието цяло на света!
Една жена – родена да обича
Маргало
Share
