Любовта влиза шумно със взлом.
Без да пита. Нахална и дръзка.
Остави я! Премръзнал и гол,
нека днес ти направи закуска.
Нека стопли дъхът ти с очи,
от които извират огнища.
Не, не питай, не искай – мълчи!
Нека тя – Любовта те поиска!
Твоите нощи ослепели от студ,
и ръцете ти – скършени вени,
непознали на огъня луд
топлината, натежали от бреме.
Да ти влее живот до откат!
До тогава, доколкото – толкова!
В абстиненция виеш – преврат
имат нужда сетивата, не болка.
Любовта идва рядко, но с вик.
Просто влиза и разстрелва с куршуми.
Стига малки любови – кървиш!
Ето тук съм! Говори ми…
без думи.
