Като ми говори така – ставам риба…
Въздухът ме убива и търся вода,
за да се потопя на метри под морското равнище.
Виждам само изкривената му физиономия
и вместо да ми подскача сърцето неритмично в гърлото –
се заливам от смях,
защото съм убедена, че иска да ме разсмее
и затова се криви и блещи.
Колко е просто –
сменяш гледната точка…
„Над нещата“ – или под тях…
