Танцува Тишината лунно влюбена,
под звездното натруфено небе.
По дансинга – ефирна, превъзбудена,
облякла черна рокля – кадифе.
Небето я приветства с „Добър вечер!“,
а бендът я посреща гръмко с „Туш!“
По масите вечерят празни улици.
Градът е страстно нежен – с поглед луд.
Костюмът му – изгладено прилежен.
Перверзник – с фино лустро за финал,
флиртува с Тишината – с шик небрежен,
прекрасна Тишина – с парфюм, воал.
Градът запали пура – и с финес
в краката и поднесе с чар – Земята.
Усмихна се кокетно вечерта.
Дъждът им завидя – и се разплака.
Акордите му лумнаха и страст
запя по покриви, мансарди – сиви сгради;
Градът към Тишината се провря
привлече я през кръста – да я пази.
И стана шумно – целият квартал
излезе да танцува – под Луната,
Луна и дъжд и много, много кал,
забравили – Градът и Тишината.
Градът и Тишината
Маргало
Share
