И е Любов

И Е Любов. От тези – много трудните,
в които спира пулсът на сърцето ти.
Отдаваш себе си – изгубваш се в нозете и,
а после и се молиш и пледираш.
Тя Е Любов. Единствена и Моя.
Гласът и с вятъра пристига всяка нощ.
До голо ме съблича на пангарът си,
разпъва ме – кръщавайки с Живот.
Уж бях и свикнала. Във луди, грешни нощи
дресирах я до кръв – да не боли,
но тя ме изуми и каза: “ Още! “ 
Душата ми простена: “ Остани! „
Трошим със нея дните си по – равно, 
не жалим и сърцата от тревоги.
Понякога по изгрев и е хладно
но нито миг не казва да си ходи.
То Е Любов. От тези – много трудните,
които вечно чакаш и бленуваш,
които щом веднъж си срещнал и усетил –
до сетния си дъх ще съществуваш.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  56  =  59