И мен ми се приисква добрина,
и аз мечтая топли – нежни нощи.
Събудя ли се – искам светлина,
а аз да викам: „Още! Още! Още!“
Заспива ми се бързо без вина,
светулките за мен в нощта да светят.
Изгрее ли денят – да е Сега,
и да се случва смело – не полека!
Целува ми се дълго и с финес,
разтваря ми се в устни, като в пещи.
Приисква ми се да не бъда свещ,
а пулс пенлив във вените горещи.
И мен ми се приискват небеса,
крила ми се приискват и любови,
едни такива пламенни, с лица
красиви, топли – истински и мои.
Не искам след бутилка от винó,
сърцето ми да бъде, като прицел,
връз който всеки стреля и самó –
осъмва с плач ранено…
Тъжен случай…
И не, че нямам право на живот.
Правата си до болка знам, но няма
да се откажа от единственото „зло“
да бъда Аз – тъй грешна, ала пряма.
