Обичам те, и нищо, че мълчим,
и нищо, че нощта се спуска бавно
по стъпалата на съдбата с тъмен грим.
С мълчанието – знам, ще мине давност.
Ще мине болката, вината – гордостта,
ще се сниши нощта – ще стане явно,
че ти без мен си празна тишина,
че аз без теб съм просто шепа хладно.
В очите на деня след тази нощ,
дъждът ще отлети на юг и ято
насред мълчанието ни с любов,
ще се роди в най – влюбеното лято.
Проглежда най – очакваният стих,
под пръстите ми спрял във мен бездумен.
Обичам те, и нищо, че мълчим,
във този миг до заедност безумен.
