Събрах в чували всички грехове,
в душата рециклирах гняв от ядове,
направих си камарка „Бесове“,
в средата нагласих сърдечни спадове.
След утре вече няма да теша
на вехтите си грешки суетата,
намислила съм – хвърлям ги сега,
изчиствам и прегръщам с хъс съдбата.
Тя рядко се изправяше пред мен,
заровена в боклука, като в яма.
Не я пожалих – хвърлях всеки ден
върху и́, и се правех, че е няма.
Но днес е Коледа и аз реших:
сърцето си отключвам – аз палачът!
Почиствам си душата – славен миг,
приготвям чай и с нея ще поплача.
