И с чувствата повярвай е така;
в несбъднатост загниват – погрозняват.
Стоиш насреща им – таиш вина,
но мирисът им даже отвращава.
Не идва подходящ сезон за тях,
теснеят бледи – гаснат и ръждясват.
През зъби скърцат: „Помниш ли ме? Бях!“,
с тъгата ферментират, и е ясно,
че чувствата си имат също срок;
премине ли – отравя се душата.
С надежда ги дари на друг, с Любов.
Недей да оздравяваш…
Той те чака.
