Както когато…

„Всяка Любов – да си знае сърцето!“ –
цитирам и продължавам сама:
– Моята е отдавна в небето,
сложих и кръст – и умря!

Влюбвам, разлюбвам – преди Луната,
да ме увълчи съвсем.
Колкото повече пиша – откачам,
думи от ялов рефрен.

Искам да дишам, да дишам – да дишам,
както, когато бе ден,
в който и стих аз дори не написах,
но Го живеех – до Мен!

 

1385802_571155136267365_94891161_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

44  +    =  52