„Всяка Любов – да си знае сърцето!“ –
цитирам и продължавам сама:
– Моята е отдавна в небето,
сложих и кръст – и умря!
Влюбвам, разлюбвам – преди Луната,
да ме увълчи съвсем.
Колкото повече пиша – откачам,
думи от ялов рефрен.
Искам да дишам, да дишам – да дишам,
както, когато бе ден,
в който и стих аз дори не написах,
но Го живеех – до Мен!
