Вървя напред в замръзналата нощ,
а мислите ми – право към сърцето
и чувството, че движа се във кръг,
заседнало е в гърлото – където
кипи кръвта със мирис на тютюн,
във зимния сумрак прокашля вяло,
отвъд опиянението на страстта
остава трезвост – късен влак и много ялово.
Самотна нощ – в очакваща застиналост.
Миг, който не предлага нищо – само тишина.
Той бе фетишът ми и болка непредвидена.
Аз – негов грях, осъден на провал.
