Губер бял днес светът си облече
на разсъмване сложи и шапка.
Баба Зима заплете елече,
промъждукаха коледни шарки.
Из полята завя севернякът,
чудна песен разнесе по хълма,
и запя с него цяла земята,
замириса на предена вълна.
Над къщята димът се протегна
и за поздрав целуна небето,
заваляха снежинки лежерно,
побеля всяко кътче в полето.
Във дворовете легнаха преспи,
съживени от детска гълчава.
Цяло село замръкна със песни,
вечерта се промъкна по-бяла.
Под елхите, пред всяка трапеза,
сутринта старец Бял белобради,
със любов за децата ще мине
и подаръци той ще остави.
За да раснат щастливи, засмени,
за да радват и мама и татко,
да са румени, ведри, сплотени,
под небето Господно и златно.
За да има Любов всяка къща,
на трапезата хлебец и мляко.
Всеки вечер у дома да се връща,
и сърцата да пребъдват богато.
