Квит сме.
Мислено те разкъсах на парчета.
Сега съм добре.
Твоето малко момиче те преживя.
Или поне…
Няма проблем.
Той – проблемът, го пратих по дяволите заедно с теб.
Вече съм синьо безвремие,
като небето и гларусите.
Или поне…
Не, не те мразя.
Мразех те преди.
Тогава – преди да те накажа
с гневните си очи.
Вече ми е безразлично,
толкова ми е добре,
вече ми е усмихнато.
Вече ми е…
Или пък не.
