Любимото ми време? Да вали!
Да няма повод, в който съм – без Тебе!
Вали ли – се завръщаш. Точно Ти,
задъхан, мокър – носещ ми Безвремие!
От този миг вали ли – не вали,
се случва всичко. Аз и Ти – Земята,
светът до горе – пълен със мечти,
дъждът е просто – шепичка в ръката ми.
Любимото ми време? Всъщност: „Ти“
На мене ми е все едно, защото
вали – или изгряват сто дъги;
Обичам те! Обичам те! И толкоз!
