Любовта е за двама

 

Откъде му дойде на ума
да ме праща изобщо по дяволите.
Цял живот се страхувах
от тази посока преломна.
Забранила си бях –
даже плашех със нея кошмарите.
От високо ме гледа презрително
и си тръгва със бавна походка.
Откъде му дойде на ума
да ми купи билети за Ада.
Аз съм толкова боса
и ме плашат ужасни места.
Помня казваше: „Ангел мой“,
днес обаче облече ме в черно
и ме сложи на клада –
драсна клечката в тъмното
и наддаде неистов отбой.
Любовта си отива
превалила гръбнак,
и се спуска след нея тъгата ми.
Не прошепвам и звук –
нека иде далеч и да срине до всичко света.
Там – сред сивия мрак,
дето гонят се сенки – е адът ми.
Любовта е за двама,
щом го няма – да се спуска от днеска сумрак.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  80  =  82