Марс и Венера

Аз изобщо не мога да бъда твоя.
Ти изобщо не можеш да бъдеш мой.
Луда съм, че те обичам. 
Ирония, че си моят герои.

Аз не съм вече малко момиче,
ти изобщо не си малкият принц.
Аз мечтая за бриз – и за вричане,
малка къща до плажа любим.

Марс в гърдите ти с войнствени вопли,
на дедите ти с гордия дух
те опива – и моите топли,
кадифени очи – заваляват от студ.

Richard-Avedon-Nadja-Auermann-Mr-mrs-comfort02

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  5  =  9