Мили Господи, аз съм това!
Вънка става студено и мрачно…
Ти къде ще преспиш през нощта?
На небето ли, има ли място?
Ако искаш ела у дома,
ще се свием в завивките топли,
ще те гушна, и с теб сутринта
ще играем. Не е ли страхотно?
Аз те искам, при мене ела!
Всяка вечер за тебе тъгувам,
все те търся с очи сутринта,
но те губя. Дали не сънувам?
Мили Господи, ти ми кажи,
как да стана послушна и тебе,
да те радвам Во Век? Ти нали
ще си горд мили Господи, с мене?
