Не дойде като другите със фанфари и рози,
но е някакъв Принц може би.
„Има време“ – шептял и се молил – „О, Господи,
аз съм нейният влюбен войник“.
Всяка нощ ме сънувал, а планета в небето,
кръстил с моето име „Любима“.
Той е Принц без съмнение и е толкова „Мой“,
че от днес го обличам със рима.
Не дойде като другите със афиши и театър,
беше седнал в най-крайният ред.
Чак когато разбрал, че го чакам
ме целуна и каза: „За Теб!“.