Моят свят

Защото се събуждам без небе,
а пътищата ми са много, много пусти.
Изгубих не едно и даже две 
огнища… 
Не, не ги напуснах…

Той – моят свят не искаше да ходи,
със пръстчета докосваше звездите,
защото не навреме му предложих –
тъгата изрисувала очите ми.

Роди се много малък и невръстен,
замлъкна някак хладно призори,
когато го донесох празна в къщи,
а вън тежаха есенни мъгли.

Защото се събуждам без очи
и влюбвам се, когато захладнява.
Щастлив си във света ми? Не, не си…
Самата аз не съм. Не идвай…
Права съм…

SAMSUNG DIGIMAX A503

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5  +  1  =