На дъното на пъкъла и никой с мене не дойде.
…………………………………………………………………
Казанът ври – душата ми се моли.
Не си оставих стълбата дори.
Подарък я направих – на съкровища.
Да се изкачват – в страшните си дни,
когато ги подгонят – зли чудовища.
Че моята е лесна – аз съм Там,
във пъкъла седя – послушно чакам,
да ме накажат в черния казан.
Да види мама – би заплакала.
За нея съм най – свидна дъщеря
и ме обича въпреки – до Бога.
Дори за мене мама в тоз’ казан
ще влезе – пък, каквот’ – такова.
Ех, мамо – тихо, не плачи.
И твоята една е – не е лесна.
Красиви имаш – ангелски очи,
а дъщеря ти казват – черна, грешна.
Да им разкажа за онази нощ,
в която се родих и не проплаках?!
Не бива мамо – не тъжи.
Ти просто ме обичай – мила мамо.
И зная – твоята любов
във ада ще ми свети само.
И даже да съм грешна, като нощ,
едничка ти ме виж как светя – моя мамо.
