На Еньовден

Не станах рано билки да бера,

нарекох само Слънцето на тебе.

На Еньовден лечебната вода

я молих да ми бъде цяр свещенен.

Не ми се щеше всяка билка през деня

да късам със надежда и утеха

че в тичинките, в мириса – в цвета

е скрит единствен на сърцето мое лека.

Дали изобщо има на света, 

за мъката ми билка и отвара,

която да сваря на ранина

и да си иде тая пуста болка стара.

10168033_10152328562270798_2149019365691218289_n