Не станах рано билки да бера,
нарекох само Слънцето на тебе.
На Еньовден лечебната вода
я молих да ми бъде цяр свещенен.
Не ми се щеше всяка билка през деня
да късам със надежда и утеха
че в тичинките, в мириса – в цвета
е скрит единствен на сърцето мое лека.
Дали изобщо има на света,
за мъката ми билка и отвара,
която да сваря на ранина
и да си иде тая пуста болка стара.
