„На фронта на любовта нищо ново.
За спасението й се водят същите битки, от същите герои.
Преброяването на раните само разсейва вниманието.
Никой не иска да й прегръща студения труп.
Курсове по оцеляване на сърца къде организират?“
Not another poem
Не ми порасна Любовта – и това е.
Разполага все със същите изразни средства,
като и́ е ядно лае,
като и́ е светло – не можеш я мерна.
Тича, грабнала в шепи сърцето ми.
Току я хвана и го захвърля,
неритмично отсечено ми подскача в гърлото.
Смее се…
Казва, че ме обича.
Пише стихове… /странно/
и все на мъже ги нарича.
Подарява ми празнота –
води ме на курсове за оцеляване,
после ме хвърля в калта –
и ме помъква на поредното зарибяване.
Разсейва ме с устни…
Навира ми в лицето красиви очи,
докато се засмея ми запалва цигара
и се озъбва: „О, не е за тебе, прости!“
На фронта на любовта – нищо ново.
Зачислиха ме без да ми дадат автомат,
затова хапя, бия – до голо,
раните дето имам – много лошо болят.
Не ми върви с тази любов и това е.
Заседнали сме в плитчините.
С разочарованието ми по цял ден на вързано играе
и ми залагат сърцето през нощите.
