„Не знае със какво ме е заслужил.
И аз не знам защо ме е избрал.
Знам само, че е много, много тъжен.
Най-тъжният от всички на света.
И мисля, не той трябва да ме пази.
Как би опазил мен от мен?“
caribiana
Ти, Господи, не си ли изморен,
не ти ли идва в повече от мене.
Да ме напътстваш, пазиш – ден след ден,
година след година съм ти бреме.
Навярно ти е писнал тоз’ рефрен,
навярно ти се иска да си тръгнеш,
но няма как. Ти, Господи, си в мен.
Не искаш ли поне да те прегърна…
Боли ме много, казвам ти така,
съдбата ти е приказка жестока.
Да ме обичаш – въпреки, сега,
а аз съм в повечето време щерка лоша.
Да можех бих била ти в’вечността,
най-силната опора и утеха,
но как да бъда твоя за беда,
когато търся се изгубена от толкоз века.
Не зная със какво си ме заслужил,
защо изобщо мене си избрал,
знам само, че те правя малко тъжен,
но целият на мен си се отдал.
