Стояла съм на кръстопът – без път.
Била съм му посоката в живота.
И вместо той за мен да бъде брод,
за него много често бях Голготата.
През мен си тръгна не една съдба.
С попътен вятър всички ги изпратих.
Най – своята не срещнах…
Самота на ничий гръб не драснах,
да не пари…
Гърдите си изпяха песента,
очите ми се счупиха в зеленото.
На много кръстопъти бях сестра,
но ни един за мен не случи времето.
От чакане прегърбих небесата.
Прахът по бъдещето бавно побеля.
Сега се уча да не искам – от децата,
и всеки ден посрещам на шега.
