На шега…

Стояла съм на кръстопът – без път.
Била съм му посоката в живота.
И вместо той за мен да бъде брод,
за него много често бях Голготата.

През мен си тръгна не една съдба.
С попътен вятър всички ги изпратих.
Най – своята не срещнах…
Самота на ничий гръб не драснах,
да не пари…

Гърдите си изпяха песента,
очите ми се счупиха в зеленото.
На много кръстопъти бях сестра,
но ни един за мен не случи времето.

От чакане прегърбих небесата.
Прахът по бъдещето бавно побеля.
Сега се уча да не искам – от децата,
и всеки ден посрещам на шега.

1375822_679353872077019_1498339691_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

1  +  7  =