Най-хубавото вярвам, предстои.
Сега си тръгвай, моя прясна рано!
След тебе, о – така ще ме боли,
но болката кръщава ме – „Голяма!“
Голяма мъка ражда синева,
избистрени от сълзи до кристално.
Сърцето силно бие във гръдта,
след този страх прозиращ до ментално.
Най-хубавото, Боже, предстои!
И нека да боли щом има смисъл.
„Голямата любов ти предстои!” –
удари в този миг сърцето с писък.
Маргало
