Не ме наказвай в ъгъла, Живот!
Не ми обръщай гръб, със мен общувай.
С апатия не ме превръщай в роб
на нечий друг живот, а съществувай.
Плесни шамар връз моето лице!
Заплюй ме, удари ме – не прощавай!
Накарай ме да искам – от сърце!
Не ме наказвай в ъгъла забравен.
Не ме отричай! Искай ме, Живот!
Дори да ти горча, като поличба.
Отрова да си – пия те до гроб.
Усеща ми се, чуваш ли – не искам…
Не искам да те гледам отстрани
и да те плача в клетите си нощи.
Гори ми се във теб, Живот! Гори!
Не ме наказвай в ъгъла – безпомощен.
