Не ме опитомявай!

Не ме опитомявай – размечтай ме!
По залез за любов ме замисли.
Накрай ме да искам – с пожелание:
дори след тебе да не ме боли.
Дори да означавам – „до живот”,
случайно или не е съвпадение,
че си ме имал, но си бил жесток
и няма да намериш извинение,
за кръпките по моите мечти,
за суетата с времето преляла,
и късайки до дупка да смъдиш,
в най – тъмната си стая опустяла.
Не ме опитомявай – демоде е,
като ужасен, стар сервиз.
По залез ставам близка със луната,
а ти тогава искаш да вървиш.
Въпросът е: „Защо си всъщност с мен?”
Въпросът е: „Изобщо съществувам ли?”
Не ме превръщай в птица без криле,
предлагаш ми небе, а ме препъваш.

Маргало

542832_543324895700928_372261155_n

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

77  +    =  81