Не съм жена – която да се плаши

Не съм жена – която да се плаши.
Не ме щади – почакай! Остани!
Не ме е страх – дори когато плачеш,
дори когато виеш – и болиш.
Аз зная – Любовта е безконечна, 
алъш – вериш изобщо не търпи,
но често във базиликата и свещена,
олтарът – от разпятия кърви.
Но даже в този час ще съм щастлива, 
ако на кръста бъда редом с теб,
самарът ти ужасен – да повдигна 
и да го носим двамата – во век.
Че аз не съм жена – която чака 
в краката да и поднесат света,
когато съм обичана и мрака 
превръщам в ден – и става Светлина!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

43  +    =  44