Не смея да помисля, че и ти
за мене мислиш в нощи – като тази.
Мечтаеш да ме любиш – може би
и нежно до сърцето си ме пазиш.
Не мога да повярвам как и ти
посрещаш сутринта ранимо буден,
как цяла нощ си плувал – до зори
в прегръдките ми много силно влюбен.
Не бива да повярвам в този миг –
тогава искам да се скрия в тебе,
да те целувам – докато заспиш…
когато те боли… болиш във мене…
