Не унивай, когато във очите дъжда
се спотайва на среща с тъгата,
и когато се люби със нея в нощта –
не унивай, а изчакай дъгата.
Ето виж – ветровете как докосват света
и във шепи му носят промяна.
Буреносно изглежда и ужасно е – да,
но след тях се преражда Земята.
И забравяме всичко. Как било е – защо,
щом изгрее в очите зората.
Не унивай, Приятелю. Всяко зло – за добро.
Вярвай силно – има смисъл в нещата.
