Да спра да те обичам? Невъзможно!
Нима не чака утринта нощта
и в своите вселенски невъзможности
не сбъдват Битието?
И аз така…
Да спра да те очаквам? Боже мой!
Нима се спира времето пред вечността?
И даже да трепти до атом сложно,
то я дочаква. Чуваш ли?
Съдба…
Съдбата, мили мой, щом прати зов
и в две ръце предложи ти небето си,
о, няма на земята черен ров,
връз който да положа коленете си.
Обичам те – обичай ме! Нали
това сме чакали със тебе в празни нощи.
Навън вали.
Да, нека да вали…
Да спра да те обичам?
Невъзможно е!
