Неведоми са пътищата Божии,
от ляво и от дясно все мъгли
сигнални фойерверки – безизходици,
разбити, замаскирани – с бодли.
И всеки път – огнище на раздори,
в утробата – заченат със печал,
кръстовища препълнени със хорица,
надвикващи се кой какво е дал.
По този път не лек и аз вървя,
превила гръб – охлузила колене,
минавам през световен ураган,
родена в най – неподходящо време.
Нелеки знам са пътищата Божии,
ще мине днес, а утре – като гръм,
светкавица ще падне върху мене
и ще просветне всичко – като в сън.
Един живот – а сякаш цяла вечност,
на заем любим – плачем и скърбим,
тревожим се за земната си тленност,
безсилни пред това – да победим.
Да спрем сега – защото може утре
да не дочакаме – след тази нощ.
Неведоми са пътищата Божии,
тръгни по този път към мен – с Любов.
