С любовни стихове и клетви
държа за гърлото нощта,
и всяка мисъл – нечовешки
я подминавам – и мълча.
Със спомените се бичувам,
порой от упреци и жлъч,
от раните си негодувам,
цигари пуша – като мъж.
А щастие и рози? Грънци!
Бе писал не един поет –
да си направя колчем слънце
и да огрея свят навред.
Но Бога ми – във мен е зима
и дявол знае до кога,
по вените ми ще разлива,
сковаващ студ и тъмнина.
