Но Бога ми – във мен е зима

С любовни стихове и клетви 
държа за гърлото нощта,
и всяка мисъл – нечовешки 
я подминавам – и мълча.

Със спомените се бичувам,
порой от упреци и жлъч,
от раните си негодувам,
цигари пуша – като мъж.

А щастие и рози? Грънци!
Бе писал не един поет –
да си направя колчем слънце
и да огрея свят навред.

Но Бога ми – във мен е зима
и дявол знае до кога,
по вените ми ще разлива,
сковаващ студ и тъмнина.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6  +  3  =