Приятелю, във тази празна нощ,
когато световете се разбиват
на пух и прах във моето легло,
аз дишам болка, за да я будувам.
Издишвам вятър. Хладно и вина,
прелива изпод всяка тясна клетка.
Изпращам непораснала мечта…
Разделям се на пръсти с’ щипка „светло“
Изплашена съм. Може ли при теб,
за миг да поостана, час – минута?
Пресичам си мъглите със сърце,
трапчива съм и някак страшно глуха.
Приятелю, във тази празна нощ,
стените ме приклещват и под прицел
вървя към теб…
Дано е за добро,
не ме отричай…
Моля те – обичай ме…
