Обичам да е тихо, като нощ

 

Обичам да е тъжно, като в нощ.
Душата ми тогава ниско слиза.
Сълзи, като прободена от нож,
и става ми по-близка и любима.

Докосвам нежно нейното лице.
В очите и́ прозира самотата.
Във този миг на тайнство сме си две,
най-скъпи и обични на Земята.

Обичам да е тихо, като нощ,
в която птиците дори не пеят.
В която си отглеждам за разкош,
най-милия си спомен и немея.

И в него се оглеждам до зори,
а той заплита в плитките ми радост.
Усмихва ме дори и през сълзи –
ме връща при красивата ми младост.

Обичам да тъгувам в мрачна нощ,
и с мислите си да теша Луната.
– Животът – казвам и́ – Не е тъй лош!
Повярвай! Не на мен, а на Душата ми!

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  +  4  =  10